ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ПЕДИАТРИЯ

Вродена Луксация и Дисплазия на тазобедрената става

ВРОДЕНА ЛУКСАЦИЯ И ДИСПЛАЗИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА– ЕВОЛЮТИВНА ЛУКСАЦИЯ И ДИСПЛАЗИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА

През последните 5 години в поликлиника „Вела” гр Пловдив бяха извършени 1800 профилактични прегледа на деца от 1м до 18 години абонати на поликлиниката.Открих 36 деца с дисплазия,4 с луксация на т.б. става, 62 деца сразлична степен на плоскостъпие и еквино варус , 8 със сколиози и др. Всички бяха лекувани и проследявани според стандарта по ортопедия и травматология.Пет от децета бяха насочени за оперативно лечение.Извършените профилактични прегледи доведоха до ранно откриване на ортопедични заболявания ,това ни позволи да прилагаме консервативни неинвазивни методи на лечение. При консервативно лекуваните се постигна добъро функционално развитие на ОДА при 100% от децата. При оперативно лекуваните деца интервенциите бяха минимално инвазивни,извършени в оптимална възраст за болестта.Не се допуснаха тежки остатъчни деформации нарушаващи функцията на ОДА. Откритите деформации продължават да се наблюдават периодично и в момента.

Днес в света типичната вродена луксация на тазобедрената става се среща рядко – около 0,15%. Честотата й във лечебната практика варира от 1,0% до 18,0% за ендемични райони (райони с висок процент заболеваемост) в Сърбия, Македония и България; до 0,01% за Китай и 0% за Африка.Каква е причината за несъответствието между честотата на реалната вродена луксация (средно 0,15%) и практическа заболеваемост (средно 0,9%). Световната наука категорично достигна до извода, че водещо е предизвиканото (еволютивно) изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото.

Т.е. по простичко казано,децата се раждат здрави, а неправилните грижи за тях водят до осакатяване.Неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана (еволютивна) дисплазия на ставите при развитието им.

ЕТИОЛОГИЯ/ПРИЧИНА/ И МЕХАНИЗМИ НА ПОЯВА И РАЗВИТИЕ

Според Barlow средно на 60 деца, едно се ражда с нестабилност на тазобедрените стави (17 на хиляда ).Нестабилната става в следродовия период може да премине в предизвикана дисплазия, която се проявява в три клинични форми :
– дисплазия ( displasia coxae )
– сублуксация ( subluxatio coxae )
– луксация ( luxatio coxae evolutiva )Основният предразполагащ фактор за развитието на всички форми на дисплазията е хиперлакситета на съединителната тъкан (ставната халтавост), който е по-изразен при момичетатаПричините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са следните:

По време на вътреутробното развитие.

седалищно предлежание, разгъване на колената, малко количество околоплодна течност, здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.

По време на родовия процес.

при дистракция на плода за долните крайници, която води до насилствено едномоментно преодоляване на съществуващите нормални мускулни контрактури и създаване на лостови напрежения в тазобедрената става.

В следродовия период.

Неправилно отглеждане на новороденото. (повиване с изправени долни крайници, хващане на детето за ходилата с главата надолу, поставяне по корем за по-дълго време до третия месец ,носене на детето с една ръка и др.) може да доведе до еволютивно( предизвикано ) изкълчване на тазобедрените стави

Наследственост.

При нея съществува следния риск за потомството:При нормални родители и едно засегната дете – 6%.При един засегнат родител – 12%.При един засегнат родител и едно засегната дете – 36%.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВА ВСЕКИ РОДИТЕЛ

Разлика в броя или нивото на бедрените кожни гънки.Външна ротация на луксираното краче.Скъсяване на луксирания долен крайник.Крив таз. Тазът се наклонява към здравата страна.Наличие на други прибавени вродени деформитети на опорно-двигателния апарат (криви крачета, сколиоза, синдактилия, полидактилия и др.).

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РИСКОВИТЕ ДЕЦА

В Европа, за радост и у нас нормативно се изисква извършването на скрининг на тазобедрените стави на всички новородени по определени и възприети в световен мащаб показатели. Чрез него се определя дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА или НЕ още до 30-я ден след раждането. Рисковите деца изискват специално наблюдение, от ортопед, отглеждане с профилактични гащички до 4 месец, сонографски и рентгенологичен контрол.

ДИАГНОСТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ

1.обременена фамилна анамнеза вкл. свръхеластичност на ставите на родителите 2.женски пол 3.първородено 4.седалищно предлежание 5.цезарово сечение поради седалищно предлежание 6.олигохидрамниос (маловодие 7.многоплодна бременност 8.външна ротация (завъртване) на крайника 9.скъсяване на засегнатия долен крайник 10.разлика в бедрените и глутеални гънки11.обем на пасивните движения на тазобедрените стави 12.други вродени аномалии

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори попада в . ”РИСКОВА ГРУПА”.

Рисковите” деца трябва да се изследват задължително от ортопед до края на първия месец след раждането, включително и сонографски/ ултразвуково изследване с апарат наречен ехограф/

Всяко дете извън ”РИСКОВАТА ГРУПА” трябва да бъде преглегледано след първи и след 5ти месец.Това трябва да се направи от опитен ортопед, за да се съчетае ултразвуковото изследване с клиничен преглед. Докато в първите месеци имаме почти 100% шанс за успех ,то с нарастване на броя на месеците намалява шансът за успех .Рентгеново изследване може да се прави след 4ти месец. Препоръчва се при:

Нелекувани и проблемни тазобедрени стави след 6-тия месец от раждането.
Сонографски данни за луксирана тазобедрена става.
Сонографски данни за остатъчна дисплазия при лекувана тазобедрената става след 6-тия месец.
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ВСЕКИ РОДИТЕЛ,ЗА ДА НЕ РАЗВИЕ НЕГОВОТО ДЕТЕ ПРЕДИЗВИКАНА ЛУКСАЦИЯ ИЛИ ДИСПЛАЗИЯ?

ОТГОВОРА Е -ПРОФИЛАКТИКА

НЕ ПОВИВАЙ! НЕ ДУНДУРКАЙ! НЕ НОСИ БЕБЕТО С ЕДНА РЪКА!

Първата седмица е “златна седмица” за правилното възстановяване и развитие на тазобедрената става и е “черна седмица” за развитието на предизвиканата луксация и другите форми на дисплазия при повиване на новороденото ”НЕ ПОВИВАЙ А ОБЛИЧАЙ!” Как да обличаме бебето.

Поставя се памперс или друго подобно хигиенно средство. Отгоре се поставят ританки, позволяващи разкрачване на бедрата над 60°.Най-отгоре се поставят специални профилактични ортопедични гащички.. Носят се денонощно до края на 4ти месец. Този начин на обличане на децета от рисковата група е нормативно указан в

Методично указание за профилактика, ранна диагностика и лечение на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени, публикувано от Министерството на здравеопазването.

”НЕ НОСИ БЕБЕТО С ЕДНА РЪКА!НООСИ ГО В КЕНГУРУ ИЛИ В ПОЗА КЕНГУРУ!”

Много често в бита майките и бащите държат бебето с една ръка. Така десничарите засягат лявото му краче, ставата изостава в развитието си и изкуствено се предизвиква дисплазия на лявото краче. При левичарите се получава обратното – уврежда се дясното краче на детето. Детето се носи в поза кенгуру – седнало,обърнато с лице към нас като подпираме дупето и кръста, а крачетата му са максимално разтворени около нашите хълбоци.

”НЕ ДУНДУРКАЙ! ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СКАЧА!”

Дундуркането е любима игра на баби, лели и на цялата рода. Това е неволево движение, рефлекс на изтласкване. Тази наглед невинна игра може да доведе до луксация, особено при по-едри деца. Най-рискова е възрастта 5-6 месец, защото тогава развитието на мускулатурата изпреварва развитието на ставата. Тази забрана важи докато детето не успее само, без чужда помощ, да се хване, да се изправи, да се научи да пада, да се научи да пристъпва, да пази равновесие и да проходи.
Целта е детето да проходи само, най-добре е това да стане след 1 година. Нормата е до година и половина. Не насилвайте детето да тръгне на 9-10 месеца. Това само ще му създаде проблеми . НЕ ПОЛЗВАЙ ПРОХОДИЛКИ И БЪНДЖИ!

ЛЕЧЕНИЕ

До втори-трети месец с възглавничка на Фрейка или други средства. След 2-3 месец със ”стремена” на Павлик. Времетраене След 8-9 месец детето се поставя в метален апарат на Ханаусек и не излиза от него по никакъв повод в продължение на 9-12 месеца. Прилагат се още екстензия тип “overhead”, гипсова имобилизация и оперативно лечение.

Начало на лечението

Оздравяли деца

до 4-ия месец

70,5%

до 6-ия месец

60,5%

до 8-ия месец

50,5%

Послепис: Скъпи родители, не забравяйте– сонографския контрол и профилактичните гащички.Гащичките още през ”златната седмица” до края на 4ти месец.Ехографското изследване 1ви и 5ти месец.

Д-р ИВО ЧООЛАКОВ ортопед ВМИ Пловдив гл. асистент

Тел. 0888227 298 www.ivocholakov.alle.bg

 

Радка Минчева майка на Диана

От кога сте абонати на Вела? Ние сме може би едни от най-старите абоннати на Детска поликлиника Вела, тъй като нашият договор е с дата на подписване месец април 2004 година, т е ние вече 7 години сме абонати. От къде научихте за Вела? Съвсем случайно при разговор с една приятелка, която е зъболекар научих […]

Гергана Ганчева-Наневска, майка на Пресияна Наневска

От кога сте абонати на Вела? Абонати сме на детската поликлиника от 1 година и 4 месеца. От къде научихте за Вела? За детска поликлиника Вела знам от преди около 7 години, когато племенницата ми стана неин абонат. В моментите, когато съм я водила на преглед съм била свидетел на професионализма и мило отношение на […]

Димитър и Андрей Филипови

Ваши абонати сме вече почти две години и сме много доволни че Ви има. За клиниката научихме от наши приятели ,които ни дадоха брошура.И така ,вече две години сме спокойни ,че можем да разчитаме на професионалното и качественно обслужване на всички служители на Детска клиника ВЕЛА.Питате какво е за нас клиниката -Мястото , където сме […]

Malcare WordPress Security